Изборът на първа статия или тема за каквото и да било е наистина важен и труден – ето например, нашият влог започна в един много подходящ момент, а именно малко преди раздаването на тазгодишните Оскари, което помогна за избора на първа тема. Сега с откриването на нашия влог сме изправени пред абсолютно същия проблем. Въпросът е там, че моментът отново е подходящ – разгара на летния кино сезон! Сезонът, най-богат на блокбъстъри, колосалните боксофис рекорди и ваканциите, естествено! Точно затова първата тема, която избрахме за нашия блог е свързана с боксофиса – искаме да направин бърз преглед на най-печелившите филми за годината, до момента, естествено и да ги сравним с качеството на самите ленти.

След още една изключително интересна лятна седмица, изпълнена с множество качествени и не дотолкова качествени филми по кината, отново ставаме свидетели на един много интересен боксофис. Миналия уикенд „Джурасик Свят” премина като тропическа буря през киносалоните и разруши всички очаквания с рекордните приходи от 511.8 милиона долара в световен мащаб. Изненадата беше пълна.

Продължението на оригиналната трилогия, разработвано повече от десетилетие се превърна в най-печелившият филм за премиерен уикенд, измествайки „Хари Потър и Даровете на Смъртта: Част 2”. Тази седмица динозаврите донесаха на Юнивърсал още около 400 милиона, с които общите приходи на продукцията стават 981.3 милиона – сега само една малка крачка ги дели от това да влязат в клуба на лентите, донесли приходи от над милиард долара, които към момента наброяват 21!

Тук е мястото да отбележим, че „Джурасик Свят” несъмнено е един изключително забавен, но не и напълно качествен филм! Запазвайки духа на оригиналния „Джурасик Парк” от 1993г, продължението основно губи от факта, че за заснемането не са използвани практически ефекти, а лентата е създадена изцяло с помощта на CGI. Да не говорим за голямото количество нелогизми, с които е изпълнен филмът – повечето от сцените с децата, бягащата из целия остров на (доста) високи токчета Клеър са само два от многобройните примери, които могат да бъдат посочени.

Още повече, през по-голямата част от времето, прекарано в киносалона, имах усещането, че гледам 1:1 римейк на оригинала с по-добри ефекти. Явно всички онези деца, излезли от киносалоните запленени от оживелите на големите екрани динозаври преди повече от 20 години не са забравили усещането и тръпката, които са изпитали тогава и са се върнали за да преживеят този момент от детството отново. Несъмнено, обаче, липсата на други филми за динозаври, като цяло, е изострила апетита на публиката за подобен тип зрелище и я е накарало да посети „Джурасик Свят”.

Тази година станахме свидетели и на още един подобен феномен в лицето на „Бързи и Яростни 7”. Последната част от въпросната високоскоростна поредица, до момента, успя да натрупа феноменалните 1,551 милиарда долара, което е двойно повече от сумата, която събра „Бързи и Яростни 6” – 788 милиона. Несъмнено това е най-добрата част от поредицата до момента, но ако всичко покрай продукцията беше нормално (както при всички предишни части), определено разликата в приходите нямаше да е толкова голяма, въпреки огромният брой фенове, който франчайзът е привлякъл през всички 14 години от старта си.

Ако трябва да бъдем напълно честни, най-голяма роля за рекродните печалби изигра не друго, а трагичната смърт на актьора Пол Уокър в катастрофа през ноември 2013г. Вероятно, напълно целенасочено, премиерата на филма беше насрочена така, че „Бързи и Яростни 7” да стане последния филм на актьора, тъй като Уокър със сигурност е най-известен точно с ролята на ченгето Брайън О’Конър.

И отново – поредицата „Бързи и Яростни” започна с доста нашумелите тогава „улични гонки”. Тази концепция се изтърка изключително бързо, публиката изгуби интерес, а и героите се сменяха с всеки следващ филм. Да не говорим, че сюжета беше толкова разпокъсан и разбъркан, че бяха нужни цели 6 филма, за да може кръгът на историята да се затвори и всичко да си дойде на мястото така, че да е напълно разбираемо.

Четвъртата част беше нещо като „връщане към корените”, но не съвсем. Имаше гонки, разбира се; видяхме завръщането на любимите герои от първия филм, но нещо отново липсваше. Тук дойде „Бързи и Яростни 5: Обир в Рио”, където усетихме истинското „ново начало”, иначе казано reboot, на поредицата. Новият герой Хобс, в ролята - Дуейн "Скалата" Джонсън, донесе хаос и екшън в света на Дом и Брайън – точните елементи, които бяха нужни на серията. От тогава най-големият проблем на поредицата стана не кое да е, а именно прекалено голямото количество екшън сцени, които, с всяка следваща такава, поставяха законите на физиката и човешките възможности под сериозни въпроси.

Точно заради това ще кажем, че финансовият успех на последната лента от поредицата се дължи не на друго, а на това, че голяма част от публиката е посетила киносалоните, за да „отдаде” почит на Пол Уокър, просто защото „Бързи и Яростни 7” е направен по формулата още от същото с малко повече емоции; и наистина – сценаристите са се справили изключително добре със своеобразното последно сбогом с актьора.

Другата (лоша) изненада на годината беше продължението на най-касовият кимиксов екшън – „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”. През изминалите няколко години станахме свидетели на това как Marvel разшириха своята аудитория многократно – нещо което беше смятано за изключително детинско и „нърдско” се превърна в много повече за много хора по света. Говоря точно за четенето на комикси. Филмите на титана в комиксите накараха много от нас да отворят по някой друг комикс и така да открият един изцяло нов свят.

Първата лента за супергеройския отбор счупи всички рекорди и очаквания през 2012г. и стана третият най-печеливш филм в историята. Ако продукциите на Disney и Marvel дотогава бяха печеливши, то напълно честно може да се каже, че това беше лентата, която ги изстреля светлинни години напред. Шумотевицата, която се вдигна покрай симпатичният злодей Локи беше една напълно успешна рекламна кампания, която харесалите филма зрители направиха в социалните мрежи – и това ако не е късмет!?

Обратно към „Ерата на Ултрон”, върху която всъщност трябва да се фокусираме – очакванията на повечето от нас бяха, че продължението ще надмине по приходи оригинала, но това така и не се случи, а и вече е изключително малко вероятно. Въпреки това, лентата донесе мовече от 1 ј  милиарда долара на Disney и Marvel.

Няма да е лъжа, ако кажа, че очаквах повече от „Отмъстителите 2”, с колкото и голямо съжаление да го казвам. Може би, той страда от същия проблем, който има и „Джурасик Свят” в момента – усеща се като рециклирана първа част с някои нови елементи. И ето – на лице са куп нови герои, голямо количество хумор, който е в стила на Marvel, дори на моменти - ненужен, както и получаваме по-обстоен поглед върху някои от старите песонажи като Ястребово Око. Дотук обаче с всичко, така казано, напълно положително за филма.

Когато четох предварителните ревюта останах доста изненадан, че критиците не са останали особено очаровани от лентата. Както вече казах, докато бях в киното, усещах, че вече съм го гледал – планът на злодея беше да използва Хълк и така да се разправи със супергероите – все едно не сме го виждали до сега (то това, честно казано, си ставаше пределно ясно от всеки един трейлър на филма, но все пак...).

Най-разочарован, обаче, останах от факта, че „Ерата на Ултрон” изобщо не беше нито толкова мрачна, нито пък залозите за героите бяха толкова големи, колкото предвещаваха всички реклами (изключваме смъртта на един от героите в края, защото Джос Уедън просто „трябвало” да убие някого, зашото това бил стилът му). Всички знаем, поне от това, което сме виждали до момента, че Marvel могат да се справят много по-добре от това и с нетърпение очакваме да видим какво са подготвили за „Фаза 3”!

Стигаме и до последното от заглавията от тази година, които бих желал да разгледаме, а именно най-обсъжданото и най-скандално заглавие за годината, а ако не и за всички времена. Ако все още се чудите за кой филм точно говоря, не бих се учудил. Повярвайте ми, несъмнено бих си върнал мозъчните клетки, изгубени в гледането на въпросната продукция, само да можех. От друга страна, като се замисля, не се бях смял на филм толкова много от доста отдавна, особено на такъв, който не съдържа „комедия” измежду жанровете, споменати в описанието си.

И ако все още не сте се досетили за кой филм говоря няма да ви държа в напрежение повече – „Петдесет Нюанса Сиво” – първата част от BDSM бестселър трилогията на Е.Л. Джеймс, която най-накрая успя да достигне и до големия екран и дори да подсигури екранизацията и на продълженията си  „Петдесет Нюанса По-Тъмно” и „Петдесет Нюанса Освободено”. Лентата събра приходи от над 550 милиона долара като билетите за премиерните прожекции в почти всички киносалони в Щатите бяха изкупени малко след като бяха пуснати в продажба.

Сега, най-вероятно ще очаквате да маркирам някои от положителните страни на „романтичната драма”. Е, смятам да ви разочаровам и открито да ви кажа, че филмът няма такива – нито една! Да, в днешно време да се направи толкова лош филм е почти непосилно. И аз, естествено, бях на това мнение... докато не гледах съдбовните „Петдесет Нюанса”, които буквално преобърнаха представата ми за киното!

Естествено, не съм чел книгите, както, надявам се, повечето от вас, защото ако сте, определено в момента бихте имали някакви психихични или умствени проблеми, причинени от затъпяване вследствие на невероятната история, разказана от романа, ако изобщо историята може да бъде наречена история, или романът – роман. Действието, героите, диалозите (о, милостиви Боже, тези диалози!), абе абсолютно всичко направо си вони на мърша. Но стига толкова за това филмово недоразумение!

От годината остават още 6 месеца, през които ни предстои да видим още много филми. Измежду тях несъмнено ще има още изненади в боксофиса. Още следващия месец ще видим дядо Арнолд в най-знаковата му роля – Терминатора! Колко ли печеливша ще се окаже тя, обаче? В края на годината идва и най-чаканият филм за 2015г. – „Междузвездни Войни Епизод 7”, над който работи самият Дж. Дж. Ейбрамс, който се отказа от поредицата „Стар Трек”, за да сбъдне мечтата си и да работи над сагата на Джордж Лукас! Има още куп заглавия, но тук не е мястото да ги изброяваме...

Та така... Това бяха нашите разсъждения, разтегнали се доста по-дълго, отколкото първоначално предполагахме и искахме. Виждаме как киноекраните са окупирани от утвърдени филмови франчайзи, които не позволяват на самостоятелните филми да блеснат така, както би трябвало. Нека да вземем за пример миналогодишния шедьовър на Кристофър Нолан „Интерстелар” – еднанаистина брилянта продукция, откъдето и да я погледнеш. Накратко казано – точно обратното на „Нюансите”. И какво се случи с нея!? Донесе скромните за размерите си 670 милиона – малко над прочутите „Нюанси”! Кажете, това честно ли е според вас? Друг пример – „Лудият Макс: Пътят на Яростта” – брилянтно режисирана симфония от цветове, звук и актьорска игра – 340 милиона. Вярно е, че той все още се върти в кината, но е изключено да прехвърли Ѕ милиард.

И нека сега да дадем отговор на въпроса от заглавието. Може би, сами достигнахте до него, след като/ако сте прочели всичко, казано до тук. Качеството на филмите НЕ е съизмеримо с качеството. Ако си търсите нещо с дълбок замисъл и добра реализация, ние от КиноФен бихме ви посъветвали да погледнете някъде по-надолу в боксофис класациите. Несъмнено, всичко което прави много пари е забавно, а в частния случай на киното, определено и зрелищно, но рядко се среща заглавие, което да балансира перфектно между всеки един от съставните си елементи.

Е, това е от нас, КиноФенове! Радваме се, че посетихте нашия нов блог и силно се надяваме да ни посетите отново! Ако търсите ревюта на най-новите (и не само) филми, интересни класации може да се абонирате за нашите канали във Vbox7 и YouTube, а ако искате да научите най-новото от света на киното и телевизията харесайте нашата страница във Facebook!